Често чакаме големите моменти, за да почувстваме щастие или удовлетворение. Но вътрешният комфорт и стабилност не идват само от успехите или празниците. Те се раждат в дребните неща – в чашата чай сутрин, усмивката на близък човек или момента на тишина в края на деня.

Практиката на благодарност не изисква много – достатъчно е всеки ден да се спреш за минута и да отбележиш 1-2 неща, за които се чувстваш благодарен. Може да ги запишеш в тетрадка или просто да ги назовеш наум. С времето тази практика пренастройва ума да вижда повече положително, дори и в натоварените дни. Благодарността не е абстракция – тя е инструмент за повишаване на емоционалната устойчивост и вътрешна стабилност. Колкото повече я тренираме, толкова по-естествена става тя.